ЗАВИСИМОСТ ОТ АЛКОХОЛ

В България най-разпространеното легално психоактивно вещество е алкохолът (етилов алкохол, етанол). Той е активната съставка в множество алкохолни напитки – бира и вино, спиртни напитки с концентриран алкохол, също така и в смесени напитки (например коктейли). Продажбата на алкохолни напитки на хора под 18-годишна възраст в България е забранена (Закон за здравето, чл.54).

Злоупотребата с алкохол може да доведе до развитието на много тежка физическа и психическа зависимост. Статистиката сочи, че при децата и жените зависимостта се развива много по-бързо отколкото при мъжете.

Редовната употреба на алкохол може да доведе до развитието на толеранс към приеманите количества – пиещите изпитват необходимост от повишаване на количеството за получаване на един и същ ефект. При някои хора, които са генетично предразположени, това става много по-бързо (например при хора, които имат случаи на алкохолизъм в семейството си).

Краткосрочни ефекти: притъпяване на усещанията и падане на задръжките, повишена общителност, нарушена способност за преценка, забавени реакции, сантименталност, агресия, себенадценяване, речеви и двигателни нарушения.

Дългосрочни ефекти: прекомерната употреба на алкохол може да доведе до сериозни увреждания на черния дроб, мозъка, сърцето и стомаха, както и до развитието на зависимост.

КАК ДЕЙСТВА АЛКОХОЛЪТ

Алкохолът се абсорбира през стомаха и тънките черва и бързо навлиза в кръвта. Чрез кръвния поток той достига до всички части на тялото. Тъй като е депресант на централната нервна система, той забавя функциите на тялото – дишането, сърдечния ритъм, мозъчните функции. Тези ефекти могат да се появят само след 5-10 минути и да достигнат най-високата си точка след около 40-60 минути.

Алкохолът остава в кръвта, докато не бъде разграден (елиминиран) напълно от черния дроб. При здрав човек едно стандартно питие (около 10 грама чист алкохол) се разгражда за около 1 час. Но има фактори, които могат да повлияят на тази скорост. Тя може да бъде по-висока, ако концентрацията на алкохол в кръвта е много висока. При алкохолиците скоростта на елиминиране също може да бъде значително по-висока, но само при положение, че черният дроб не е вече увреден. Друг фактор е възрастта – с нейното напредване разграждането на алкохола се забавя.

Ефектите на алкохола не са едни и същи при всички хора. Разлика има например при хората с различна телесна маса, от която зависи и количеството на телесните течности. При хората с по-малка телесна маса и по-малко количество телесни течности концентрацията на алкохол в кръвта се увеличава по-бързо, а оттам и ефектите му се усещат по-бързо. По тази причина на повечето жени им е необходимо по-малко количество, за да усетят въздействието му, отколкото на мъжете, които обикновено са с по-голяма телесна маса и по-голямо количество телесни течности.

Още една разлика в ефектите от алкохола може да бъде видяна при хора, които пият регулярно и имат повишен толеранс. Човешкото тяло бързо се приспособява към алкохола и по тази причина може да се налага приемането на по-голямо количество за получаването на едни и същи ефекти.

Тялото обаче не се приспособява към всички ефекти на алкохола. Например, забавянето на реакциите винаги е налице, независимо от това колко е развит вече толерансът на употребяващия.

КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ ПРОБЛЕМНАТА УПОТРЕБА

При употребата на алкохол толерансът и зависимостта най-често се развиват постепенно с течение на времето. Поради тази причина проблемната употреба не е лесна за разпознаване. Въпреки това има знаци, по които това може да стане:

• Употребяващият изпитва силно желание или нужда да пие, намира си най-различни поводи за това (например да се успокои, да заспи, да отпразнува нещо, да си „оправи” настроението, да подобри социалните си контакти);

• Загуба на контрол върху продължителността на пиенето и изпитото количество (човекът влиза в дълги запои или не може да спре след 1-2 изпити чаши);

• Поява на абстинентни симптоми при спиране на пиенето (треперене, потене, гадене, тревожност, безсъние, делир);

• Повишаване на толеранса (употребяващият има нужда от все по-големи количества алкохол за постигането на един и същ ефект);

• Постепенно отпадане на други начини за забавление и други интереси (употребяващият отделя все повече време за пиене или за възстановяване след пиенето);

• Употребяващият продължава да пие, въпреки че психичното и/или физическото му здраве са вече увредени (например има чернодробно увреждане или страда от депресия вследствие на злоупотребата).

Други знаци, по които може да бъде разпозната проблемната употреба, са:

• Ограничаване на личния репертоар от начини на пиене (употребяващият си създава твърди „навици” за това кога и как да пие – например пие точно по един и същи начин, всеки ден или всеки уикенд,един и същи вид алкохол, без да се съобразява с приетите социални норми за умерено пиене);

• Употребяващият прави опити да спре да пие изобщо или поне през деня, но не успява;

• Често мирише на алкохол, пие тайно, крие алкохол на различни места, прави опити да скрие следите от употребата;

• Семейните отношения се влошават, стават чести скандали, свързани с употребата на алкохол;

• Употребяващият шофира след като е пил, поставя в опасност не само себе си, но и други хора;

• Проблеми в работата и чести отсъствия;

• Проблеми със закона, свързани с употребата на алкохол;

• Категорично отрича, че има проблем, въпреки наличието на множество факти, които сочат, че е така.