close
close

Психодраматичната теория допълва и обогатява теорията на психилогията и психотерапията със своята итердисциплинарна основа. За да се оцени богатството и дълбочината на психодрамата е необходимо да се запознаем с множество сходни на метода дейности. Психодрамата е една идея по-работеща от вербалните методи, от една страна чрез това, че е предимно действен метод, а от друга – представя проникновенията и емоциите в преживяванията, близки до въображение и интуиция.

Физическото действие се организира на сцена с предварително въвеждащи точни параметри и условия. На сцената присъства терапевта (водещ), който съпътства процеса на психодрамата, оставяйки главната роля на автора (протагониста). В този метод протагонистът е самия клиент, този който търси психотерапия, за да намери изход от състоянието, което обикновено наричаме „ психична болка“. Съществена разлика между вербалните методи и драма терапия е, че при нея не се говори за проблемите на клиента, а те се представят на сцената. Драма терапията е предимно групов метод, но би могъл да бъде и индивидуален (монодрама), податлив на описание чрез езика и средствата на театъра.

Психодрамата е подход, който намира приложение както в психологични и социални центрове, така и в училища, бизнес структури и клинични заведения. Методът може да се прилага в различни по вид цели и в различен контекст.

В контекста на зависимостта психодрамата намира широко приложение, тъй като в основата си този метод е групов и със силно подчертан социален подход. Не само, защото клиентът през групата (нар. публика) използва другите участници и се разполага в междуличностното им пространство, но и защото фокусът й е разпределен в равна степен между социалната и индивидуалната психодинамика.

В принос към лечението на завосимости е дълбочината и нюанса в отсенките на индивидуалното преживяване и сложността и проблематиката на социалните взаимодействия.

Друг съществено значим принос е, че на основата на театралната постановка, авторът въвежда и сам използва средствата на ролевата динамика.

Ролевата теория приложена в действие, дава възможност на резидента не само да играе и възлага различни роли, но и да развива способност за саморефлексия. Целта на тази наблюдаваща функция е клиентът да успее да постигне управляваща „мета-роля“, която може да бъде развивана през целия престой в програмата. Физическото действие задава по-преживелищно и съ-участващо учене и това го прави високо енергизиращ елемент, в цялостта на психотерапевтичната промяна.

Специфична промяна в развитието на резидента са: нарастващо усещане , че има избор, което се постига, чрез познание на други поведенчески роли. Резидентът постепенно разпознава и различни аспекти на живота през активността си в психодраматичната реалност, които постепенно възприема като ценност. Същевременно опитът да поема чужда роля, развива способността за емпатия. Взаимното споделяне в група и разбиране на емоционално общуване, дава друга гледна точка на себе-познание и осъзнаване на личната проблематика. Не на последно място в основата на психодрамата е стимулирането на креативност и спонтанност, които изпълняват важни функции:

  • утвърждава чувството за собствена жизненост;
  • воля;
  • гъвкавост и адаптивност;
  • усещане за справяне –( дава дълбоко усещане, че си жив).