Лечение на Компютърна или Дигитална Зависимост

Спортните игри обхващат характерната за пола надпревара в надмощие, сила и физически умения, като посредством симулацията (не случайно подобни игри са и официален тренажьор, на който се тренират пилоти и войници в много модерни армии) се постигат самочувствие и „награди“, заложени и от софтуерния разработчик.

Както се установи в изследването, хипоманийните, афективните и емоционални младежи са по-застрашени от зависимост към витруалното пространство.

Нещо повече – за да бъдат въвлечени в нереалния свят на игровия сюжет, тези младежи трябва да са и интроверти и да имат затруднения с общуването.

Именно на това равнище игровата реалност се „разширява“ с навлизането на ролевите игри и екшъните от първо лице. Чрез тях младежите не само се развличат, симулирайки надпревара, борба или ловкост като алтернатива на възможностите, които могат да реализират в реалния живот, но и надграждат една фантазна реалност, където са поставени в ситуация да бъдат герои, търговци и изобретатели без страха да излязат лице в лице с реална личност. Затова повечето ролеви игри имат митологичен и приказен сюжет. Дори и интегриран в модерна фабула, този сюжет моделира самочувствието, изпитва волята и предоставя евристични решения за изхода от ситуацията (нивото), в което играчът е попаднал.

Може да се предположи, че посредством игрите младежите моделират самочувствие, което е необходимо за  довлетворяване на определени личностови характеристики, като например неувереността в собствените способности или нерешителността за рискуване на живо, където вероятността от публичен провал е прекалено травмираща за тях.